Здравейте,

Рилски манастир

Следвайки пътя край реката навътре в Рила планина, се отправяме към Рилския манастир - пазител на вярата и духовността.

Най-големият и пръв по значимост манастир основан от светията покровител на българския народ Св. Йоан Рилски и до днес привлича поклонници от цяла България и посетители от цял свят.

Посрещат ни високи каменни зидове като на непристъпна крепост, но минавайки през Дупнишката порта, още с първите стъпки в двора се открива смайваща гледка - погледът не може да се спре на едно място от разнообразието на форми и цветове, пъстрота от детайли, стенописни украси. Всеки детайл е съсвършено изпипан – крилата са раздвижени с чардаци с арки, увенчани с кьошкове, сякаш дантела от аркади украсява двора. Арките са с различни размери, украси, орнаменти.

Насреща е главният манастирски храм Рождество Богородично. Влизайки в двора към нас гледа югозападния ъгъл и по този начин оптически църквата се свива и не дразни с мащаба си. Застанете на разстояние точно пред входа на храма и ще видите, че е огромна. Построена е в първата половина на 19 в. на мястото на по-малка църква. На богомолците тогава, които ставали все повече и повече им бил необходим по-голям храм. Проблемът бил, че разполагали с ограничено място за строителство и за това майсторите решили да я завъртят, така че да не гледа централно към Дупнишката порта. Заедно с това самата църква се разширява отгоре надолу. Най-горе е най-тясната част – куполите, под тях следва по-широка част увенчана с кобиличен фронтон, типична форма за възрожденската архитектура. Под нея е по-широката аркада на външната галерия, която играе роля и на притвор (нартекс). Оптически обемът на църквата намалява, а дворът се увеличава. Арките на външната ѝ галерия също не са с еднаква широчина – те сякаш се разбягват, а редуването на тъмни и светли ивици е ехо от средновековната архитектура, като минава и през османската. Цялостно търсеният ефект е оптическо разширение на двора.

Сякаш пространството около нас се разширява, но и едновременно с това ни прегръща.

Пристъпвайки навътре в църквата изненадите продължават – пред нас се разкрива най-великолепната, бляскава и изящна дърворезбена украса, излязла изпод талантливите пръсти на Атанас Теладур и ръководената от него група резбари. Ажурната, покрита със златни листи украса на иконостаса представя библейски сцени, флорални мотиви и птици, които да ни напомнят за райските селения.

Именно тук отпред в малък ковчег изработен от негниещо дърво, се пазят мощите на небесния ни покровител Св. Йоан Рилски. Всеки желаещ да се обърне с молитва към светеца, може да пристъпи към светите мощи и да им се поклони с дълбока вяра в сърцето.

Във вътрешността на главния храм специално място е отредено и на чудотворната икона Света Богородица Осеновица. Иконата представлява изображение на Божията Майка с Иисус Христос като дете и около нея са вградени свети мощи на тридесет и двама светци чиито имена са изписани върху метални пластини – сред тях са Св. ев. Лука, Св. първомъченик и архидякон Стефан, Св. Мария Магдалена, Св. Пантелеймон.

Да не забравяме и високата 23 м. средновековна кула – единствената сграда оцеляла от XIV в. - Хрельовата кула – с пет нива, като най-високото място е отредено за параклиса “Преображение Господне”. През османско време е била използвана и за отбрана. През 1844 г. към нея е добавена и малка изписана камбанария.

Манастирът разполага и с два музея – единият разказва за бита на монасите, а в другия можете да проследите историята на манастира. Най-впечатляващият експонат във втория музей е Рафаиловият кръст – безценната творба на монаха Рафаил, който изгубил зрението си след като я завършил през 1802 г. Той извайва от цяло парче чимширено дърво миниатюрни библейски сцени – тридесет и шест на брой и повече от 600 фигури. Работи с малки подобни на игли длета и с помощта на увеличително стъкло в продължение на 12 години. Изящество и красота, които запленяват всеки посетител.

Рилският манастир пази още много средновековни и възрожденски ценности, книги, църковна утвар, документи, живопис, но най-главното е, че той е последният дом на светецът покровител на България – Св. Йоан Рилски.

Светата обител е изиграла съществена роля по време на османското владичество. В тези тежки времена манастирът се проявил като пазител на православната вяра и крепител на българския дух и духовност. През цялото време на робството, когато по българските земи духовенството е било гръцко и извършвало богослужение на неразбран за народа гръцки език, тук в Рилския манастир поклонниците имали възможност да участват в богослужение на своя роден език. Хората идвали в манастира със своите проблеми, тегоби и болки и получавали утешение, ободрение и нови сили за живот.

И днес светата обител привлича много поклонници и посетители. Чужденците, които посещават страната ни задължително се отбиват в манастира и остават очаровани от красотата завещана ни от векове. През 1983 г. екип на ЮНЕСКО вписва манастира в списъка на световното културно наследство.

Когато решите да посетите Рилския манастир не забравяйте да носите удобни обувки, зареден фотоапарат и добро настроение.

Някои от нашите предложения за настанявания в района на Рилския манастир можете да откриете тук