Здравейте,

Днес ще ви разкажа за Мадарския конник и околностите

Най-известният паметник, чийто барелеф всеки ден прекарваме през ръцете си без да се замислим, поставен върху българските стотинки, е изсечен в скалите над село Мадара до град Шумен. Скалите тук крият много тайни, които чакат да бъдат открити от любопитни посетители. Мадарският конник е най-известният обект, а край него има още тракийско светилище, средновековна крепост, християнска църква, параклис, езическо капище, пещери.

Можем да се изкачим по стълбите директно до паметника, но за любителите на приключенията има по-дълъг и разбира се по-живописен път.

Поемаме по екопътеката, която ни разкрива невероятни красоти. Преминаваме през гористата местност в подножието на скалите по полегат наклон, който по-късно започва да ни затруднява, но не дотолкова, че да се откажем. С всяка крачка пред нас се разкриват вълшебни картини: край скали покрити с изумруден мъх се извисяват дървета с лиани, наподобяващи разперени ръце, корени впити в земята с разнообразни форми, които въображението ни може да одухотвори. Сигурно така са възникнали вярванията за приказните горски обитатели като елфи и феи.

Неуписуема красота ни преследва накъдето и да се обърнем. Колкото по-високо се изкачваме толкова по-зашеметяващи гледки се откриват пред нас. Когато застанем на ръба на скалите дишаме с пълни гърди и усещаме онзи порив за свобода дълбоко вкоренен във всеки от нас, сякаш политаме. Съзерцаваме заобикалящия ни свят изпълнени с възхищение и страхопочитание.

С желанието да запечатаме и споделим цялото това преживяване правим безброй снимки, опитвайки се да уловим най-добрия кадър и продължаваме към крепостта. Отново замайващи гледки. Човек може да стои с часове унесен от цялата власт на природата.

Връщаме се до ръба на скалата, за да започнем слизането по стъпалата край Конника. Малко е екстремно, за това не е подходящо за трудноподвижни хора.

Преди да стигнем конника можем да се отбием да видим останките от капището и църквата.

Мадарският конник е единственият паметник в Европа изсечен директно в скалата, за това е високо оценен и е вписан в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Датиран е от VII-VIII в., въпреки, че е имало спорове дали не е изобразен преди идването на прабългарите. Всъщност доказателствата са на самото изображение – ясно се вижда стреме, а стремето било непознато на траките и въобще непознато за европейците пр. Хр. Стремето е донесено в Европа от варварските племена идващи от Азия по време на великото преселение на народите от 4 в. сл. Хр., следователно не може да е по-ранно. Освен това около конника се разчитат надписи оставени от трима прабългарски владетели.

Мадарският конник е една от малкото следи оставени от прабългарите дошли на Балканите, за да останат тук във вековете. Може би това е и причината, след допитване до българския народ през 2008 г., паметникът да бъде избран за глобален символ на България, който да ни представя пред света и който ще бъде изобразен върху българското евро, след влизането ни в еврозоната.

От тук се отправяме към пещерите – малката и голямата. Голямата се нарича още Пещерата на нимфите – смята се, че тук е било светилището на трите нимфи, богини на плодородието, горите и водите, тъй като по скалите се стича вода, която от древността до днес се смята за лековита. Мястото представлява затворено от едната страна скално пространство, което създава и чудесна акустика подходяща за концерти.

Целият комплекс край скалите на с. Мадара е изпълнен с история, легенди, приказки, природни красоти и заслужава да му отделим достатъчно време, за да му се насладим изцяло.

Когато решите да посетите Мадарския конник не забравяйте да носите удобни обувки, зареден фотоапарат и добро настроение.

Някои от нашите Rezervirai.online предложения за настаняване в района на Мадарския конник можете да откриете тук.