Днес ще ви разкажа за Ивановските скални манастири.

Там където река Русенски Лом в своя бяг, устремена към Дунава, със своята най-голяма сила си проправя път през високите варовикови скали, преди векове са намерили убежище братя монаси пожелали да се откъснат от света, за да се отдадат на духовен живот и съзерцание. Установили се в образувалите се кухини, те организирали своя независим от материалното живот. Изненадващо е, пътувайки през равнината където се виждат безкрайни слънчогледови полета, само да свием от главния път и попадаме в един различен свят – високи отвесни скали, впечатляващи меандри на реката, гъста растителност, зеленина и простор.

Гледайки към скалите винаги се питам какво ги е накарало да напуснат комфорта си, да се дистанцират от изкушенията на материалните придобивки и да се оттеглят в това пусто, труднодостъпно място. На езика на монасите мястото, което си избират далеч от света се нарича пустиня. Представям си как са изглеждали скалите, когато са били живи - може би с дървени прегради, мостчета, арки и тераси, а издълбаните помещения изпъстрени със стенописи. Учудващо е какъв живот е кипял тук по време на Средновековието, дори и българските царе са идвали по тези места, за да поддържат светата обител и са правели пребогати дарения. Когато се вгледаме в далечината дали братята са си давали знаци по определен начин. Чудно е това място! Непристъпно, негостоприемно, тихо, живописно. Въпреки трудния достъп усещането тук е за мир, спокойствие, духовна свобода, благоговение пред подвига на онези хора отрекли се от светския живот.

Звучи наистина невероятно, но в далечния XII в. тук монасите оттегляйки се от света, са практикували исихазма – течение в православното християнство, което представлява безкрайно повтаряне на молитви, докато душата, тялото, сърцето и молитвата се слеят в едно и монахът достигне до съзерцание на божествената, нетварна светлинa. Исихасти са и двама българи светци – Св. Теодосий Търновски и неговия ученик – Св. Патриарх Евтимий – последният български патриарх преди превземането на България от османците. Житието на Патриарх Евтимий разказва за това как той посещавайки своя учител го вижда облян от стълб светлина в килията си. По-късно Св. Теодосий Търновски споделя със своя ученик видението си – Евтимий ще стане патриарх на България, но ще бъде последният, защото страната ще бъде завладяна от агаряните.

Скалният манастирски комплекс "Св. Архангел Михаил" основан XIII в. става световно известен, след 1979 г, когато е включен в списъка на ЮНЕСКО, благодарение на изключително добре запазените стенописи от XIV в. в главната църква "Св. Богородица". Стенописите са били покрити с черен слой примесен с восък, тъй като свещите преди са се изработвали от восък и лой. По този начин са се запазили и когато почистват слоя излизат фреските, които при контакта си с кислорода, се повреждат – окисляват се. От ЮНЕСКО полагат слой за консервация, който е невидим и предпазва цветовете и има гаранция 1000 години. Стенописите изобразяват религиозните сцени в палеологов стил, могат да се видят и ктиторски портрети на българския цар Иван Александър и съпругата му Сара-Теодора, които поднасят манастира (парче скала) на Света Богородица. Свидетелствата показват, че манастирът е обитаван до средата на XVI в.

Днес достъпът до църквата посветена на Божията Майка е улеснен, но в миналото не е било така - централният вход на храма е бил откъм прозореца, следва нартекса (притвора), наоса, иконостаса и олтарното пространство. До входа се е стигало по хоризонтална дървена пътечка от външната страна, покрай скалата. Пътечката не се е запазила, тъй като скалите са варовикови – лесни за обработване, но и лесно се рушат. От църквата слизаме по стръмна и тясна, но добре обезопасена горска пътека

Да не забравяме и панорамната площадка с впечатляваща гледка към целия каньон със скалите, в които са прорязани монашески килии и църкви, пазители на отминало време на култура, силен дух, и дълбока вяра.