Днес ще Ви разкажа за екопътеките около Велико Търново – Еменски каньон, Хотнишки и Зараповски водопад.

Да се заредим с приключенски дух, добро настроение и усмивки и да потегляме на пътешествие по екопътеките около Велико Търново! Ще повървим, ще се катерим, ще се спускаме, ще затаяваме дъх пред необятните природни красоти, ще се забавляваме, но не трябва да забравяме и подходящата екипировка, като обувки с добро сцепление и щека за планинско ходене, която би Ви била удобна подкрепа за Еменския каньон.

Ние бяхме група ентусиасти и успяхме да преминем и трите за ден, но ако сте на почивка в околностите можете да си отделите и повече време и да ги съчетаете с посещение на манастири в близост, на Велико Търново, Арбанаси... Като степен на трудност можем да започнем с Еменската пътека, която е и най-дълга и най-лесна, следва Зараповската и накрая Хотнишката, която буквално си е екстремна.

Еменският каньон първи ни призова и стартирахме от там. От центъра на селото се отправихме към пътеката следвайки указателната табела, която приветливо ни предупреждаваше за “опасност от падане”. В самото начало е пещерата обиталище на колонии от прилепи. На входа е излят бетон и не е много естетично, но при късмет можете да видите прилепите, които си почиват и висят на гроздове над главите Ви в кухините на пещерата. Уплашени от шума, а ние не бяхме особено шумни, те се разлетяха и се скриха навътре.

От тук следва едно кратко изкачване по скалата, като за целта има поставени удобни парапети, за да можем да стигнем до ръба на каньона. Там ни посрещна спираща дъха гледка към Еменския каньон – погледът се плъзга по високите варовикови скали, заострени на места, с кухини и пещери, покрити с дървета, чийто зелен цвят сливайки се с този на небето ни дават чувство на спокойствие и възхита. Долу в ниското малката река смело си е проправила път през скалите и е образувала живописен завой с форма на полумесец, от който не можем да откъснем очи. Гледката си заслужава всяко усилие, възнаграждението е пребогато – цялата тази завладяваща красота!

Тръгнахме по ръба на скалата, като от време на време се спирахме да се насладим на променящите се гледки към Еменския каньон. Преди години тук е била устроена пътека с дървени мостчета, стъпала и проходи, които сега са изоставени и срутени и преминаването по тях е забранено. Сигурно тогава е било още по-впечатляващо – да преминеш над пропастта... Днес пътеката минава през гориста местност, която дава приятна прохлада през горещите летни дни. Достигнахме до дървена табела-стрелка “водопад”, след която трябваше да се насочим по стръмнина надолу по остатъци от дървени стъпала, за да слезем в ниското на нивото на реката. Стрелката е поставена между дървета и трудно се различава, така че трябва да внимавате за да не я изтървете. Тук следва малко по-стръмно спускане и се насочваме към водопада, който е като едно съкровище скрито в планината. Открива се едно закътано скалисто място с 10 метров водопад, който със сигурност е по-пълноводен напролет, но и наесен беше очарователен. Наричат го “Момин скок”, защото легенда разказва за девойки, които са се хвърлили тук за да запазят своята вяра и чест и да не попаднат в ръцете на поробителите. Успокояващия звук от падащата вода, вирът отпред с прекрасен синьозелен цвят, дава усещане за хармония и желание да се потопиш, за да се разхладиш след дългото ходене. Постояхме известно време заслушани в музиката на природата, след което потеглихме по обратния път. За всеки, който е тръгнал на излет, тук мястото е подходящо за пикник. По обратния път се възползвахме от пътеката на ръба, без да слизаме по скалата, която в началото изкачвахме и излязохме на пътя малко след село Емен.

Заредени с емоция от разходката потеглихме към близкия Зараповски водопад. Нямахме големи очаквания и може би за това останахме възхитени от мястото. Скрито е между село Емен и Вишовград, след каменната кариера. Изключително изненадваща красота и уреденост на пътеката с очарователните дървени мостчета и стъпала, а гледката към водопада е приказна с образуваните причудливи форми. Пътеката е кратка, но си има всичко и кухина подобна на пещера и леко екстремно изкачване на стръмни стъпала. А накрая поседнахме под изградения навес на дървените пънчета-столчета, за кратка почивка.

От тук се отправихме към Хотница, за да видим може би най-известния водопад в околността и разбира се да минем по една от първите изградени екопътеки, където още по-приветлив надпис ни предупреждаваше, че пътеката е опасна и качването по нея е на наша отговорност. Тя не е много дълга, но има доста препятствия за преодоляване. Добре, че си оставих раницата в буса, защото имаше места, които си бяха доста плашещи. Самият водопад е изумително красив с цялата зеленина наоколо и синия вир. Ако бяхме древни римляни сигурно щяхме да решим, че това е дом на нимфи и горски същества, пазители на изворите и щяхме да построим храм наблизо в тяхна чест.

Потеглихме по пътеката, която на практика заобикаля и минава над водопада. Тук следваха едни стръмни стъпала за изкачване, като на места липсващо стъпало затрудняваше преминаването, но не толкова, че да се откажем. Още веднъж такива невероятни гледки се откриваха пред нас, които ни мотивираха да вървим напред запленени от екзотичната красота на всяко следващо местенце. Изумрудено зелените дървени мостчета обрасли с мъх, като че ли ни прехвърляха в един приказен свят, а ние любопитни каква още по-очарователна гледка ни очаква продължихме уверено, прескачахме скали и потоци, вървяхме по ръба на пропастта, изкачвахме стръмни стъпала, преминавахме през тесни процепи, само за да се насладим на най-добрия художник – природата. Към финала вече трябваше да преодолеем и скали, на които нямаше обезопасителни перила и там вкарахме малко балетни умения, за да успеем да се изкачим до мястото, от което започва плавното спускане до водопада долу.

Успяхме! Цялото това усилие си заслужаваше поне по една студена бира. Отпуснахме се щастливи и заредени под сенките до водопада и споделяхме впечатленията си от видяното. Денят беше изморителен, но прекрасен, изпълнен с куп положителни емоции, забавни ситуации и много омайващи и спиращи дъха гледки. Приказни места за всеки, който желае да се наслади на една пълноценна разтоварваща почивка. Няма по-добър начин да си отпочине човек от ежедневието си както досега с природата – най-добрият лечител.

Някои от нашите Rezervirai.online предложения за настаняване във Велико Търново можете да откриете тук