Днес ще Ви разкажа за прекрасното градче в подножието на Пирин планина- Банско.

Обичам Банско през цялата година, всеки сезон тук рисува своята картина и оставя своя цветен отпечатък по склоновете на планината, по дуварите на калдаръмените улички на стария град, по покривите на китните възрожденски къщички, по алеите в градския парк, усеща се в сенките на минувачите и в дъха на вятъра.

Зимно време градът е потънал в своята бяла приказка със забързани и шумни компании от скиори, напролет снежното покривало бавно се отдръпва, за да даде път на напиращото възраждане на природата с нацъфтелите дъхави дървета и цветни градини, лятно време омагьосващата зеленина, която ни омиротворява и дарява със спокойствие и през есента, когато планината сякаш тъче пъстри черги от преливащи се жълти, оранжеви и червени тонове. Приказка!

Банско е малък, жив и млад град: млад в смисъл, че младите хора са там, ще ги срещнете, можете да ги заприказвате, а пък можете и да пийнете по едно с тях в някоя механа. По това се различава от другите ни зимни курорти, където има само хотели и писти – местни хора няма. А банскалии са много интересни хора – горди, изправени като Пирин планина, която бди над родния им град, говорят си на техен диалект помежду си, но щом се обърнат към друг винаги е на чист български. Разбрах, че това за тях е въпрос на чест и отговорност – пазят си традициите, родовата памет, да не забравят корена си. Когато обикалям из България като че ли точно тук всичко ми напомня за всичко българско – цветовете, ароматите, вкусовете, музиката, която се чува от уютните механи, предлагащи уханни гозби и вкусни бански специалитети – всичко ни е близко, родно, наше.

Разходката из града е като един разказ за нашия изстрадал и горд народ. Да не забравяме, че той е родния град на Паисий Хилендарски, събудил българския народ от един вековен сън, за да пожелае независимостта и свободата си. Тук е роден и просветителят Неофит Рилски, чиято къща музей се намира точно до църквата Света Троица. А мащабите на храма са невиждани за времето, в което е построена – началото на 19 в. Благодарение на находчивостта, интелекта, хитростта и дипломатичността на банскалии те са успели да построят тяхната голяма черква, която ги събира до ден днешен в неделните дни и на големите християнски празници. Църквата е била украсена от талантливия художник Велян Огнев дошъл специално за това от Италия. Той останал очарован от града и се установил тук да живее. Днес къщата му също е превърната в музей – с красиви стенописи и тайни скривалища. За Никола Вапцаров, също роден в Банско, има прекрасно уреден музей разказващ за неговия живот и творчество. Освен разходка из града, от Банско стартират и много планински преходи с различна степен на трудност из Пирин – най-подходящото време за тях разбира се е през лятото. Не пропускайте най-старото дърво Байкушевата мура, което е на възрастта на Българската държава – повече от 1300 години.

Банско е очарователен малък град през всеки период от годината. Когато и да изберете да отидете няма да съжалявате, а и винаги ще се питате как ли ще е през другото време и това ще Ви кара да се връщате отново.

Някои от нашите Rezervirai.online предложения за настаняване в Банско можете да откриете тук