Здравейте,
Аз съм Катя- професионален екскурзовод, пътешественик и мечтател.
За мен всяко кътче си струва да бъде посетено и винаги има поне една интересна история, която да научиш за него.
Тук съм, за да Ви представя някои от най-запомнящите се места в България и по света.
Надявам се, че всеки мой разказ ще бъде интересен за Вас и ще Ви провокира да посетите поне някое от моите местенца.
А аз, заедно с екипа на Rezervirai.online, ще Ви помогна да реализирате Вашето пътуване до там.
Приятно четене и не забравяйте след това да споделите с мен Вашите преживявания!
Аладжа манастир
Днес ще ви разкажа за забуления в мистерии, намиращ се в изключително живописната гориста местност край Варна и един от най-добре запазените скални средновековни манастири в България – Аладжа манастир, пазен от духа на легендарен монах-отшелник, който все още броди из местността и се явява веднъж годишно напролет на избран от него човек.
Скрита в гъстите гори на природен парк “Златни пясъци” висока 40 метра скала приютявала през XIV в. в кухините си братя монаси, последователи на загадъчното православно учение – исихазъм, което изисквало пълно отдаване, съзерцание, съсредоточаване, живот в тишина и безкрайно повтаряне на най-кратката молитва към Иисус Христос. Вярвали, че по този начин ще видят божествената светлина, в която се явил Христос по време на Преображението и ще постигнат единение с Бога. Дори днес на Света гора-Атон все още има монаси, практикуващи исихазма.
Изкачваме се по стъпала, над които дърветата образуват зелен тунел, предпазват ни от лятната жега и носят приятна прохлада. Непосредствено преди да достигнем манастира прави впечатление, че мястото е изключително добре поддържано. Изненадваща за всеки посетител е високата 40 м. варовикова скала, която се издига насред гората. Избрали я за своя обител, в естествените кухини монасите доизградили необходимите им помещения, като основното е било църквата. Сега тя е със силно опушен таван, на който се вижда дори и купол, задължителна архитектурна част през средновековието. По старателно изсечените стени са останали бледи спомени от разноцветните стенописи, които са украсявали църквата. Вероятно за това и османците при идването им по българските земи са дали името на манастира – Аладжа – произлиза от турската дума за “пъстър”, “многоцветен”, но истинското име остава загадка до днес.
Останалите помещения на долното ниво са монашеските килии, които приличат повече на легла директно изсечени в скалата, трапезарията, кухнята и криптата. Някога достъпът е бил точно от страната криптата – монасите са спускали дървена стълба, а за да се качат на горното ниво, където малка естествена кухина е адаптирана в единия край за параклис, се изкачвали по спираловидна дървена стълба, фиксирана в цилиндрична кухина започваща от долното ниво. Параклисът се е ползвал в случай на опасност, за да не се прекъсва никога цикъла на богослуженията. Поради затруднения достъп тук по-голяма част от оригиналните стенописи са запазени.
Краят на монашеският живот вероятно е свързан с нашествието на османците по нашите земи в края на XIV в. Въпреки тези тежки събития, старата слава на манастира се е носила дълго време след това сред множество поклонници.
Тайнственият Аладжа манастир продължава да изненадва посетителите. От 2009 г. насам белите варовикови скали оживяват, като се превръщат в екран за светлинното шоу ”Легенди за Аладжа манастир”, което се прожектира лятно време след залез.
Когато решите да посетите Аладжа манастир не забравяйте да носите удобни обувки, зареден фотоапарат и добро настроение.
Някои от нашите Rezervirai.online предложения за настаняване в района на Аладжа манастир можете да откриете тук.