Родопите ви очакват със своята неподправена красота, гостоприемство, суровост и мекота в едно. Вълшебно място, където високите величествени борове ни посрещат като горди стражи на една омагьосваща красота. Тук можеш да забавиш малко времето, да останеш насаме със себе си, да чуеш сърцето си - тук където ромонът на близката река ще ти разкаже приказка за лека нощ, щурчетата ще пеят своята приспивна песен, а нощем ясното звездно небе ще те завива под покривалото си и ще те дарява с най-чудни сънища. Пожелавам на всеки да изживее своята приказка днес!

              За мен това беше едно лудо пътуване из България, като в плановете от време на време се прокрадваше съмнение дали да навлезем навътре в Родопите. В крайна сметка запалихме колата и потеглихме към село Ягодина. Първата ни спирка беше пещерата Дяволското гърло, така че пътувахме през живописното Триградско ждрело по тесен път изсечен в скалата. Беше си малко страшничко като за пръв път.

              Името на пещерата е свързано най-вече с легендата за Орфей, който слязъл в подземното царство на Хадес да измоли от него да му върне любимата Евридика. Според  митовете от входа на пещерата излизал дим и за това местните решили, че именно тази е търсената пещера. Димът разбира се са ситните пръски от високия 40 метра подземен водопад. Мистерията свързана с “Дяволското гърло” се задълбочава с подземната река, която остава невъзможна за изследване. Какви ли не начини са изпробвани, но единственият проработил е оцветяването на водата и в зависимост от дебита е изчислено, че преди излазът на водата недалеч от пещерата, тя изминава 25 км в земните недра. Дори и камера е спускана, но тя изгасва след определена дълбочина. Реката е взела и две жертви – мъж и жена, опитни водолази опитали да проникнат от обратната страна откъм излаза. Самата пещера е пропастна, подобна на Деветашката, без скални образования. Най-напред се преминава през голямата галерия или “Бучащата зала”, след което следват 288 отвесни стъпала за изкачване към изхода. В случай, че някой не може да се изкачи може да се върне по обратния път.

              Така заредени с емоции след “Дяволското гърло” поехме към село Ягодина, където нощувахме. Бяхме посрещнати от мили и любезни домакини, които ни нагостиха с вкусни родопски гозби и ни настаниха в стая с прекрасна гледка към боровата гора, откъдето се чуваше приятно приспиващия ромон на преминаващата в близост рекичка. Тук бих останала още няколко дни – далеч от градския шум, където хората са чисти, истински, неподправени, свикнали със суровия живот в планината, с огромно уважение към природата. За тях ние сме едни пришълци, на които се чудят като толкова ни харесва тук, какво правим още в града?!

              Сутрешната мъгла неусетно се отдръпна галейки хълмовете и слънцето надделя, като ни откри красотата на планината около нас. След закуска потеглихме към другата известна пещера в района Ягодинската. Пътят преминава през живописното ждрело на Буйновска река, най-дългото ждрело в България – 18 км. Изсечен е в отвесните скали и е еднолентов и двупосочен, бих добавила и леко екстремен. Мястото, където скалите се събират се нарича от местните “Вълчия скок”, защото от тук зимно време преминавали вълците за да нападат стадата им.

              Пристигнахме пред входа на пещерата и се оказа, че сме закъснели – влизането е на всеки кръгъл час. Един от водачите с високопроходими автомобили ни предложи, вместо да чакаме пред пещерата да ни заведе до площадката Орлово око. Не беше трудно да ни убеди и за миг се озовахме в добре обезопасения джип и поехме към известната площадка, на която мисля вече няма човек, който да не си е направил селфи... освен мен. Ако нощувате в село Ягодина има пряка пътека към връх Св. Илия, изкачването не отнема много време. С автомобилите е около час и половина включително със снимките. Раздрусахме се здраво, но усилията си заслужаваха. Колкото и снимки да публикувам на панорамата от върха, те не могат да предадат усещането да си там горе и около теб да е цялата тази необятна планина с гъсти гори, отвесни скали, лъкатушещи пътища и потоци и оглушителна тишина. Усещане за свобода, уважение, страхопочитание към природата, да осъзнаем колко много ни липсва естествения за нас контакт с природата. Омайващо красиво! Зная само, че ще се върна отново и следващия път ще бъде за по-дълго. Търсейки екстремни преживявания понякога забравяме да поспрем, да поседнем, да се огледаме и да се насладим на цялата необятна хубост, която ни заобикаля. Да спрем! Толкова малко, а толкова трудно за съвременния градски човек...

              Платформата Орлово око си е предизвикателство за всеки с проблем с височините, но заобикалящия ни свят е толкова гостопроемен, че разтваряш крила, забравяш всичко и се отдаваш на полета над цялата завладяваща красота около теб.

              Леко замаяни от летящия старт на деня влязохме в Ягодинската пещера, която се оказа млада, само на 300 хил. години, стари били пещерите над 1 млн. години, като Съева дупка и Леденика. Въпреки това обаче, в галерията, облагородена за посетители може да се види голямо разнообразие на скални образования. Да се чуди човек този котлен камък или калциев карбонат, който толкова пречи на домакините какви причудливи пещерни форми създава като сталактити, сталагмити, сталактони, драперии и др. Любопитни са и леопардовите кожи и пещерните перли. За съжаление снимането вътре е забранено, така че всеки любопитен какво има във вътрешността, нека отиде и сам провери. Уверявам го - няма да съжалява. И така заредени с енергията от посещенията потеглихме по дългия път към дома.

Един съвет за пълноценна почивка - можете да си запазите няколко дни хотел в Пампорово, и от там за ден да се отдадете на малко по-екстремни преживявания.

Някои от нашите Rezervirai.online предложения за настаняване в Пампорово можете да откриете тук.